През декември 1926 г. в Карлово е открита общинската водноелектрическа централа „Стара река“. Изграждането ѝ е резултат от продължителна подготовка, която включва проучвания, общински решения, банково финансиране и доставка на оборудване от чужбина. През декември 2026 г. се навършват сто години от нейното откриване.
Централата, позната и с името „Васил Левски“, се намира до водопада Сучурум. Историята ѝ е свързана с електрификацията на Карлово, но нейната предистория започва с друг съществен проблем за града: разрушителните порои от планината.
Отказаните 300 лева за залесяване
През 1903 г. кметът Васил Александров предлага залесяване на местността „Сипеят“. Околийският лесничей е готов да организира работата върху над 1800 декара срещу 300 лева за възнаграждения на работниците.
Общинският съвет отказва. Аргументите са, че върху каменистия терен не могат да растат дървета и че мястото е необходимо за паша на козите.
Наводненията през 1905 и 1910 г. показват мащаба на опасността. Разрушени са мостове, воденици, работилници и жилища. През 1910 г. фабриката „Евлоги Георгиев“ е спасена благодарение на натрупаните край нея каменни маси и останки от разрушени воденици.
През юни 1911 г. започва работа специализирана служба за укрепване на пороищата и залесяване, оглавена от Петър Манджуков. В ранните ѝ планове вече присъства бъдеща електрическа централа. Овладяването на водите и използването им за стопански цели постепенно се превръщат във взаимно свързани задачи.
Общината като инвеститор
Подготовката за централата придобива конкретна организационна форма при кмета Георги Велев. Общината запазва правата си за използване на водите на Стара река за производство на електроенергия и пристъпва към възлагане на проект.
През април 1922 г. е избрана офертата на инженер Димитър Хр. Павлов за изработване на плановете. Стойността ѝ е 23 400 лева. След юни 1923 г., при управлението на Димитър Бояджиев, работата се ускорява. Взето е решение общината да изгради централата, а Българската народна банка отпуска заем от пет милиона лева.
Договорът с AEG и строителството на централата
Доставката на основното оборудване е възложена чрез търг на германската фирма AEG. Поръчката обхваща турбините, генераторите, напорния тръбопровод и мрежите за високо и ниско напрежение. Договорената стойност е 2 975 000 лева. Сумата се отнася за цялата доставка, а не само за турбините.
Зад трите букви AEG стои предприятие с история, започнала през 1883 г. Неговият основател Емил Ратенау създава компания за прилагане на електрическото осветление, свързана с патентите на Томас Едисон. През 1887 г. тя приема името AEG. От първоначалното производство на електрически лампи дейността ѝ се разширява в областта на електротехниката и промишленото оборудване.
Карловската поръчка включва както машините за производство на електроенергия, така и съоръженията за нейното разпределение. Изграждането на централата изисква едновременно доставка на оборудване и значителни строителни работи по довеждането на водата.
Първоначално общината сама организира строителството на водохващането и отклонителния канал. След възникнали затруднения работата е възложена на виенската фирма „Релла и Нефе“. Тя изгражда водохващането, канала, водната кула и сградата на централата. По същото време австрийското предприятие работи и по тунела на ВЕЦ „Въча“.
Христо Фъргов сред служителите
Сред хората, участвали в ежедневната работа на предприятието, е Христо Фъргов. Името му е свързано преди всичко с изследването на карловското минало, но близо две десетилетия от професионалния му живот преминават в администрацията на централата.
Той постъпва на работа на 1 юли 1924 г., когато строителството още продължава. Изпълнява чертожни, отчетни и счетоводни задачи и остава служител до юни 1943 г.
Успоредно със служебните си задължения Фъргов издирва исторически сведения, сътрудничи на археологическите музеи в София и Пловдив и участва в местния културен живот. През 1927 г. организира подреждането на библиотеката, архива и музейните експонати на възобновеното читалище „Васил Левски“.
По това време читалището съхранява и градската музейна сбирка. Работата с тези книги, документи и предмети е съществена част от опазването на карловското наследство. Биографията на Фъргов свързва общинското предприятие с историята на институциите, които проучват и съхраняват миналото на града.
От местна централа към разширяваща се енергийна система
През декември 1926 г. централата започва работа. Първоначално тя е оборудвана с една хидрогрупа с мощност 1000 киловата. През 1930 г. е добавена втора.
Електрификацията обхваща Карлово, а впоследствие и околията. Големите текстилни фабрики получават електрическо захранване. Разширяват се възможностите за развитие на местните производства.
Централата преминава през последващи етапи на разширение и свързване. През 1948 г. е осъществена паралелна връзка с ВЕЦ „Въча“, а през 1951 г. е добавена нова хидрогрупа по проект на „Енергопроект“.
В градската история тези промени се нареждат до други значими начинания. През 1933 г. са изградени железопътната линия между Пловдив и Карлово и Винарската изба. Енергетиката, транспортът и преработващата промишленост постепенно придобиват нарастващо значение за местното стопанство.
Историята на ВЕЦ „Стара река“ показва как един общински проект преминава от предварителните планове до действащо предприятие. В нея участват кметове, инженери, строители и служители, чиито решения и труд дават конкретен принос за развитието на Карлово през XX век.