През 1892 година карловецът Христо Джапунов получава златен медал на Първото българско изложение в Пловдив. Наградена е неговата машина за кундурджийски клечки.
Днес названието изисква обяснение. Какво представляват тези клечки и защо една машина за тях заслужава място на изложение, събрало български и чуждестранни производители?
Отговорът започва с обувките, но отвежда към работилниците на Карлово, новата фабрика на Евлогий Георгиев и един павилион, построен специално за града. Карловските участници получават общо 35 медала и две почетни дипломи. Сред отличените изделия има и изобретение, предназначено за съвсем конкретна част от всекидневния труд.
Карлово, преди изделията да станат музейни експонати
Когато разглеждаме старите занаяти днес, лесно ги възприемаме като занимание за демонстрации. Наблюдаваме движенията на майстора, харесваме готовия предмет и продължаваме разходката си.
В Карлово през XIX век от тези движения зависят поръчки, доставки и прехраната на семейства.
През Възраждането в града се развиват над 30 занаята. Сред тях са гайтанджийството, тъкачеството, медникарството, кожарството, златарството и розопроизводството. Местната продукция достига до пазари далеч извън Карловската долина.
В търговската дейност на братята Евлогий и Христо Георгиеви например присъстват гайтани, аби, кожи, коприна и розово масло. Канторите им в Галац, Букурещ и Браила свързват българските производители с широка мрежа от партньори. Това е средата, в която качеството на една карловска стока може да бъде оценено от човек, който никога не е посещавал града.
Така зад всеки предмет стои не само неговият създател. Необходими са суровина, инструменти, транспорт и купувач. Една промяна в изработката може да засегне цялата тази последователност. Именно тук изобретението на Джапунов става интересно: то е насочено към малък детайл, от който друг занаят има постоянна нужда.
Пловдив се подготвя да бъде разглеждан
През лятото на 1892 година посетителите на изложението попадат в пространство, създадено специално за тях. На терен от около 90 декара са изградени повече от 30 павилиона. Люсиен Шевалас оформя градината, езерото и зелените площи. Постройките са временни, но фасадите им използват колонади, аркади, куполи и разнообразни декоративни решения.
Самото пристигане на многобройните гости поставя практичен въпрос: къде ще спят?
Изследването на историка Стефан Шивачев показва, че хотелите и страноприемниците не са достатъчни. Създадена е квартирна комисия начело с кмета. Осигурени са 760 легла в 242 частни къщи. За настаняването на официални чуждестранни гости се търсят и условия за обслужване на френски или немски език. Подготовката обхваща улици, водоснабдяване, осветление и пространството около железопътната гара.
Тези подробности помагат да си представим мащаба без преувеличения. Изложението изисква работа далеч отвъд подреждането на стоки. Трябва да се посрещнат хора, които не познават града, да се осигури придвижването им и да се направи разбираемо онова, което виждат.
За производителя това също е необичайна възможност. Изделието му излиза от познатия кръг на поръчители и съседи. Поставено до чужда продукция, то вече може да бъде сравнявано непосредствено.
Павилионът с името „Карлово“
Карлово участва със собствен павилион, построен със средства на Евлогий Георгиев. Проектът е поверен на държавния архитект Х. Майер.
В изследването си за изложението Евелина Ръждавичка посочва и любопитната оценка на съвременниците за сградата: „твърде вкусна и смела архитектура“. Думата „вкусна“ тук говори за художествен вкус. Отбелязано е и кубето, което придава представителност на постройката.
Изборът на архитект показва колко внимание се отделя на представянето. Павилионът трябва да привлече посетителя още преди той да е разгледал мострите.
Това е лесно разбираемо и днес. Първо виждаме мястото, после решаваме дали да влезем, а едва след това започваме да различаваме предметите. През 1892 година карловските изделия получават собствена сграда и ясно обозначено общо присъствие.
Името на града стои над продукцията му. Посетителят може да свърже видяното с конкретно място, а отделните участници да бъдат възприети като част от неговия стопански живот.
Какво показва новата фабрика на Евлогий Георгиев
Сред карловските експонати са вълнени прежди и тъкани от фабриката, създадена с дарението на Евлогий Георгиев.
Предприятието е открито през февруари 1891 година. Организацията на строежа е поверена на Иван Евстратиев Гешов, който пътува до Англия за поръчването на необходимите машини. На изложението през следващата година фабриката вече представя произведена продукция.
Историкът Александър Златанов посочва конкретен детайл: показани са над 35 разновидности вълнени прежди, както и различни вълнени платове. Предприятието получава отличие за изделията си.
Същото изследване проследява и намерението на дарителя. През юни 1892 година Евлогий Георгиев вписва в завещанието си фабриката като дарение за Карловската община. Предвижда част от приходите да подпомагат училищата, а друга част да се натрупва за бъдеща болница.
Това придава допълнителен смисъл на фабричните мостри. Те показват какво вече се произвежда, но зад тях стои замисъл производството да поддържа и други нужди на града.
Двете числа 35 лесно могат да се объркат. Разновидностите прежда са част от представянето на фабриката. Медалите са общият резултат на карловските изложители. Става дума за различни сведения.
Какво всъщност са кундурджийските клечки
Кундурджия е старо название за обущар. Клечките в името на машината са малки дървени щифтчета, използвани при изработването на обувки.
В определени обущарски техники дървените щифтове служат за съединяване на подметката с горната част на обувката. Забиват се през кожените слоеве. Ако краищата им излизат от вътрешната страна, те трябва да бъдат отрязани и загладени, за да не причиняват неудобство при носене.
Музеят на ранните занаяти в американския град Мадисън описва както инструмента за забиването им, така и приспособлението за отстраняване и заглаждане на стърчащите краища.
Друг предмет, съхраняван в музея към Университета в Рединг, допълва обяснението. Това е специално обущарско шило, с което предварително се правят отворите за дървените щифтове. То е използвано от обущар в английското селище Слинфолд.
Следователно клечката не е случаен остатък от дърво. Тя има определена работа в конструкцията на обувката. Нужно е да бъде произведена, подготвена и поставена правилно.
Тук можем да разберем и практическата стойност на машина, предназначена за такъв детайл. Вниманието обикновено отива към готовата обувка, към кожата или формата ѝ. Но изработването ѝ зависи и от множество дребни части и повтарящи се операции.
Машината на Джапунов е свързана именно с производството на клечките. Не бива да я объркваме с машина, която изработва цяла обувка или непременно забива щифтовете в подметката.
Какво знаем за Христо Джапунов
Историческият музей в Карлово свързва името на Христо Джапунов с изобретението и със златния му медал от изложението през 1892 година.
Достъпното музейно описание е кратко. То не дава достатъчно сведения за производителността, задвижването или всички особености на механизма. Затова би било неточно да добавяме впечатляващи числа за произведени клечки в минута или да определяме машината като първа в света.
Но и без подобни украси историята заслужава внимание.
Изобретение за толкова конкретен предмет позволява да погледнем на техническата работа през потребността, която тя обслужва. Не е нужно една машина да бъде огромна, за да решава съществен производствен проблем. Важното е каква операция поема и какво става възможно чрез нея.
При Джапунов интересът идва точно от това несъответствие между днешното ни впечатление и тогавашната употреба. За нас клечката изглежда незначителна. За човека, който ежедневно изработва обувки, тя е необходим материал.
Балон над изложението, картини в централния павилион
Посетителят на изложението има възможност да види много повече от мостри.
Френският въздухоплавател Йожен Годар извършва демонстрационни полети с балон. Музеят на авиацията включва тези полети в разказа си за началото на българското въздухоплаване и за участието на българи в тях.
Това е съвсем различна среща с техниката от разглеждането на работен механизъм. Едното изисква да се наведеш и да разбереш как се движат частите. Другото кара публиката да погледне нагоре.
Изложението разполага и с електрическо осветление и телефонна връзка. Тези удобства са част от създадената за събитието инфраструктура, а не просто предмети, поставени зад витрина.
В централния павилион е организиран и Художествен отдел. В него участват 16 автори, сред които Иван Мърквичка, Антон Митов, Николай Павлович, Петко Клисуров и Константин Величков. Градската художествена галерия в Пловдив определя тази изява като първата общонационална художествена изложба.
Така в рамките на едно посещение могат да се срещнат производството, изобретателството и живописта. За днешния човек те обикновено принадлежат на различни места. През 1892 година са събрани в общо пространство, което показва какво страната произвежда, какво създава и какво иска да научи.
Тридесет и пет медала, които трябва да прочетем внимателно
Равносметката за карловските изложители е три златни, деветнадесет сребърни и тринадесет бронзови медала, както и две почетни дипломи. Златното отличие на Джапунов е част от този общ резултат.
Числата са впечатляващи, но сами по себе си не ни казват всичко. Те не означават непременно 35 различни наградени души. Не дават и основание да подредим Карлово пред останалите участващи градове, без да разполагаме с пълната сравнителна информация.
Тяхната стойност е достатъчно ясна и без въображаемо класиране. Карловското участие получава многократни отличия. Зад общото име на града стоят различни изделия, производители и умения.
А името на Джапунов ни позволява да се спрем на един конкретен принос и да разберем за каква работа е предназначен той.
Какво да потърсим в Карлово днес
Разказът не приключва със списъка на наградите.
В описанието на откритите експозиции на Историческия музей в Карлово присъства машината за кундурджийски клечки, изобретена от Христо Джапунов. Посочени са също гайтанджийска одая с оригинални действащи чаркове, дървен струг, тепавица и вощинарска преса от 1848 година. В основната експозиция са представени занаятчийски изделия и сведения за търговската дейност на карловци.
При посещение си струва да попитаме за машината на Джапунов и за възможността да я разгледаме. Един въпрос към музейния специалист може да промени начина, по който виждаме предмета: какво точно прави той?
След него идват други. Какъв материал е използван? Коя част се движи? Как изглежда готовото изделие? Кой има нужда от него?
Това са въпроси, които превръщат стария механизъм в разбираем предмет. Вече не гледаме просто метал и дърво, запазени от миналото. Опитваме се да разберем работа, която някога е трябвало да бъде свършена.
И тогава златният медал от 1892 година придобива конкретен смисъл. Христо Джапунов е отличен за машина, свързана с обувките, които хората носят всеки ден.
След тази история една малка дървена клечка трудно може да остане незабелязана.